Земетересението е явление, породено от внезапното и бързо разместване на част от земната кора. Съпроводено е с появата на сеизмични вълни, пораждащи трептения в земните пластове и повърхност. Настъпва като следствие от натрупване на напрежение и деформации в земната кора. Областта на разрушенията се нарича огнище на земетресението. Началната точка, намираща се под земята в огнището, се нарича хипоцентър. Проекцията на хипоцентъра на земната повърхност се нарича епицентър. Земетресенията се изучават от сеизмологията. По своя произход земетресенията се делят на тектонски и вулканични.

Вулканът, на "народен" език Огнебълвач е геоложка формация, при която се наблюдава излизане на магма над земната повърхност. Най-често на Земята вулканите се наблюдават в близост до границите на континенталните плочи. Изключение правят вулканите, които се наблюдават в така наречените горещи точки. Най-общо вулканите се характеризират като активни, спящи или загаснали. Учудващо е, че отсъства консенсус сред вулканолозите относно дефиницията на "активен" вулкан. Животът на един вулкан може да варира от няколко месеца до няколко милиона години. Това прави до голяма степен безсмислена дефиницията "активен" спрямо дължината на човешкия живот и дори спрямо живота на цивилизациите. Например, много от вулканите на Земята са изригвали поне веднъж през последните няколко хиляди години, но в момента не показват никакви признаци на активност.

Лавината е внезапно, бързо свличане на снежна маса надолу по планински склон. Причина за появата ѝ могат да бъдат както природни условия, така и човешка дейност. Обикновено се формират в планински терени и смесват въздуха и водата с падащия сняг. Мощните лавини притежават способността да завлекат със себе си лед, отломки от скали, дървета и други материали по склона. Лавините са съставени предимно от „поток“ сняг и се различават от кални свлачища, каменни свлачища или срив на леден връх на глетчер. За разлика от други природни явления, които могат да причинят бедствия, лавините не са редки или случайни събития и са характерни за всяка планинска верига, на която се натрупва достатъчно голяма вертикална снежна покривка. В планинските терени лавините са сред най-сериозните опасности за живота и имуществото на алпинисти и планинари, като се има предвид тяхната разрушителна способност, произтичаща от техния потенциал да пренасят огромна маса сняг бързо на големи разстояния.

Свлачището е природно явление, при което се нарушава устойчивостта на големи земни маси и се създават предпоставки за придвижването им. Причините за възникването на свлачища са свързани със силно пресечения релеф и други специфични геоложки дадености в определени райони. Свлачищните процеси нямат внезапен характер и е възможно да бъдат регулирани с технически средства. Във времето те имат периоди на затихване и усилване. След активизирането на свлачището може да се стигне до възникване на бедствена ситуация. На територията на България свлачищата са около 1000 и засягат площ от над 200 000 декара.

Наводнение се нарича временното заливане на дадена земна местност или територия с огромно количество вода вследствие на повишаването на нивото на река, езеро, море или океан. Причините за повишаването на нивото на тези водни басейни могат да бъдат различни - проливни дъждове, топене на снегове, скъсване на язовирна стена, или образуване на цунами. Наводненията може да са следствие и от различни селскостопански дейности като напояване, еродиране на почвата, дренажи и други. Наводненията могат да нанесат значителни щети на сгради, коли, мостове, пътища и дори да отнемат човешки животи, особено в по-бедните срани където няма защити срещу тях. При наводнения е опасно укриването в подлези и надлези.

Цунами е природно явление, представляващо поредица необичайно високи и разрушителни вълни, възникващи при масивно разместване на водите на езеро, море или океан. Повече от 80% от всички цунами се случват по крайбрежията на Тихия океан, но те са възможни и в други големи водни басейни, включително и в езера. Тези вълни са обичайно явление за Япония. Предвид огромната разрушителна сила и големина на вълната и огромното количество енергия, едно цунами може да нанесе огромни поражения на крайбрежните райони. Причините за възникването могат да бъдат земетресения, земни свличания, вулканични изригвания или сблъсък с космически обекти. Вълните, породени от цунамито, започват да нарастват на височина, когато наближат брега. Дължината им достига няколкостотин километра, а височината им обикновено е до 15 m.

Пожарът е горене, разпространяващо се без контрол във времето и пространството, характеризиращо се с отделяне на топлина, придружено с дим или пламъци, или и двете. Пожарът е сложен комплекс от физико-химични явления, в основата на които лежат нестационарни, т. е. изменящи се във времето процеси на горене, топло и масообмен. Пожарът е неконтролирано горене, което заплашва човешкия живот и здраве, материални ценности или природната среда. Пожарът може да бъде инцидентен или умишлено предизвикан с цел саботаж или в резултат на пиромания, или е причинен нежелано.

Супернова е звездна експлозия, която за кратко засенчва цяла галактика, излъчваща толкова енергия, колкото се очаква Слънцето или някоя обикновена звезда, за да излъчват по цялата му продължителност на живота, после избледня от погледа за няколко седмици или месеци. Изключително светлата изблик на радиация произвежда много или всички материали на звездата със скорост до 30 000 км / сек (10% от скоростта на светлината), управление на ударна вълна в околната междузвездната среда. Това ударна вълна помита разширяваща черупки от газ и прах, наречен остатък от супернова. Голяма част от първичните космически лъчи идва от свръхнови.

Tорнадо, наричано също смерч, е силен атмосферен вихър, който образува въртящ се стълб от въздух, свързващ повърхността на земята с купесто-дъждовен, в редки случаи - с купeст облак. Торнадата имaт различна форма и размер, но в най-честия случай имат вид на кондензационна фуния, чийто тесен край опира в земята и обикновено е заобиколен от облак отломки и прах. При повечето торнада скоростта на вятъра е до 177 km/h, диаметърът им на повърхността е около 80 m, а разстоянието, на което се придвижват преди да се разсеят е няколко километра. Най-силните могат да достигнат скорости на вятъра над 480 km/h, да обхванат няколко километрова област и да пропътуват повече от 100 km.

Геомагнитната буря представлява временно смущение в земната магнитосфера, при което заредени частици с висока енергия навлизат в нея от междупланетното пространство. При по-нататъшното си взаимодействие с горните слоеве на земната атмосфера, тези частици предизвикват полярни сияния. Геомагнитните бурии са възможни, понеже енергията на плазмените потоци, предизвикващи магнитни бури, е по-голяма от максималната енергия на частица, която може да бъде спряна от магнитопаузата. Частици с такава енергия биват изхвърлени от Слънцето при явления като коронарни изхвърляния на маса или от поток от бърз слънчев вятър, който идва от коронарни дупки.